Наука и религия :: Еволюцията и проблемът за нефункционалните междинни форми

Постинг

05.08.2011 16:25 - Еволюцията и проблемът за нефункционалните междинни форми

Автор: sienceandreligion Категория: Други

Прочетен: 880 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.08.2011 16:28

В "Произход на видовете" Чарлз Дарвин казва: "Ако може да бъде демонстрирано, че е съществувал такъв комплексен орган, който не може да бъде формиран от многобройни, успешни, малки промени, моята теория би била напълно съкрушена." В еволюцията естественият подбор запазва единствено онези структури, които притежават някакво предимство за организма. Ако дадена структура не е функционална, тогава тя не притежава предимство и е загуба на ресурси, поради което ще бъде унищожена от подбора. Биологът Майкъл Бехе обяснява, че една съществуваща сложна система е съставена от много взаимодействащи части, които допринасят за основната функция и премахването на която и да е част води до неспособност за изпълнението на дейността. Изключително сложна система не може да бъде създадена постепенно чрез малки, успешни промени върху предшестваща система, тъй като всяка предшестваща система е по дефиниция нефункционална. За да може естественият подбор да изпълнява селекция, е необходимо системата, върху която действа, да е добре построена единица. Шведският професионален биолог Сорен Ловтруп каза: "...причините за отхвърлянето на Дарвиновото предложение са много, но първата от всички е, че множество изменения не могат да се появят чрез осъществяването на много на брой, малки стъпки, но дори и да можеха, естественият подбор не би могъл да го постигне, тъй като началните и междинни стадии нямат предимства". Добре известният еволюционист - палеонтолог, занимаващ се с гръбначни животни, Робърт Карол поставил под въпрос възможността постепенни процеси на микроеволюция да развиват нови сложни структури като крилата на прилеп, тъй като наполовина развити, те не биха били функционални. Стивън Джей Гуълд отбелязва, че "липсата на доказателства сред фосилите за преходни стадии между основните промени в органичния дизайн, както и нашата неспособност дори в своето въображение да конструираме функционални междинни форми в много случаи, са постоянен и измъчващ проблем за теорията на еволюцията". Палеобиолозите Дъглас Ървин и Джеймс Валънтайн обясняват: "Жизненоспособни мутации с големи морфологични или физиологични ефекти са крайно редки и обикновено не дават поколение; шансът два идентични, редки, мутирали индивида, зародили се в задоволителна близост, да създадат потомци изглежда твърде малък за да бъде разгледан като значимо еволюционно събитие". Турският еволюционист Енгин Корур казва: "Често обсъждан белег на очите и крилете е, че те могат да функционират само ако са напълно развити. С други думи наполовина развито око не може да вижда; птица с наполовина формирани крила не може да лети. Как тези органи са се появили остана една от мистериите на природата, която е нужно да бъде осветена". Гуълд предлага разрешение на проблема чрез теорията за "преадаптация", според която една структура, извършваща определена функция, изведнъж започва да бъде използвана за съвсем друга цел. "Ако перата първоначално са функционирали като изолация, а по-късно за хващане на насекоми, прото-крилата може би са били изградени без да имат никаква връзка с летенето." Въпреки това защо бихме допуснали, че някакъв капан за насекоми някак си се е превърнал в орган, подходящ за летене? Аргументите в полза на тази теза игнорират факта, че функционалните крила са много по-сложни от капан за насекоми. При всеки друг подобен сценарий шансовете са против възможността първоначална структура да бъде също толкова подходяща при осъществяване на съвсем различна, неопределена, последваща функция, за която е необходима по-голяма биологична сложност. Тук са представени няколко примера за едновременно микро и макро-морфологии, чието възникване е трудно да бъде обяснено посредством функционални междинни форми. Те не се поддават на Дарвиновото обяснение за постепенно развитие и изглежда поддържат ниво на комплексност, което най-малкото загатва за интелигентен дизайнер като тяхна причина. Биологични системи, за които функциониращи предшественици изглеждат невъзможни: Основните пътища на метаболизма Защитните механизми при вечерниците (Sphingidae) Сърцето на гръбначните Ензимната система на ДНК-а Когнитивните и психологични изисквания за човешка реч Нефункционални междинни звена при човешката психология

Нагоре